Ти знаеш ли, на Изток
Там всички богове се молят.
Децата не заспиват,
а сутрин мият си сълзите
с песните на бели войни.
Една земя
със мъртви длани
споделя вятъра
на черна перла
и много бягства още
ще се влюбват
в робството на
черния и блясък.
A свободата се гощава
с меда и млякото
на средиземноморски рози,
забодени в косите на нощта…
Но думи там не значат,
че беси яловото слънце