Тишина...!

Виж какво... искаш различни неща от мен... не само от мен. Седя си тука и долавям тишината и все чувам ехото каквито бяхме преди. И си пожелавам да имам търпение и приличие и силата да те пусна и се моля на тази сила, да не ти причинявам болка заради това, което аз искам. Да това е реалната част.. нали знаеш. И това е частта от приличието, която наистина не струва. Когато бях малка майка ми пееше... беше като нашата малка тайна, но... всяка нощ когато се прибираше ме завиваше, и ми пееше нещо като приспивна песен... или нещо друго.... и тогава когато се разделиха... помня за първи път лежах в леглото и просто почувствах тишината... и тогава наистина осъзнах, че до края на живота ми няма да я има.. всичките нейни песни ги нямаше... и гласа й и начина по които ме утешаваше... просто всичко.... Предполагам се опитах да намеря нови песни, за да запълня тази тишина... но никоя от тях не можа... нали знаеш? Няма я ... просто тишина.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: any4ka_bany4ka
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-06-16
прочитания: 42
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46552
   Съобщения: 227830
   Лексикони: 2106
   Коментари: 69735
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739