За нечие сърце

Какво ли не ти дадох, а?! Какво?
Любов! Не беше много. Друго нямах.
Наивница съм аз! Проклет живот!
Все с бедна обич някой ме ранява.

"Една вечеря. Толкова ти стига!"
Гладът... плътта... измачкана постеля.
И доза обич в няколкото мига.
Заявка дръзка - "пак ще те спечеля."

А мислех, че ти трябва крехко рамо.
Когато си по мъжки слаб и сам,
глава на него да отпуснеш само
и да притихнеш стоплен и разбран...

Сгреших ли, като мислех си така?
Разминахме се явно по потребно.
Аз търсех мъжки силната ръка,
а ти да ме налюбиш... за последно.

Споделях с тебе целия си свят,
уви е само обич, две ръце...
Но те ще стигнат дом да съградят.
За мене и за нечие сърце...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-17
прочитания: 130
точки: 48 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 31 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46552
   Съобщения: 227830
   Лексикони: 2106
   Коментари: 69735
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739