Не пия (Аз не страдам с нормалните хора)

Сипи ми кафе... Аз не пия.
(Щом остана самичка, не плача.)
И когато във мене се сбият
няколко демона, значи
съм загубила всичко. (И толкоз.)
Аз не страдам с нормалните хора.
И не смея да питам по колко
имам право да бъркам в подбора
на своите маски. (И чувства.)
Аз не пия. Не плача. (Не моля.)
И не викам, когато се пускам
и не виждам земята отдолу.
Тъй че сипвай по воля кафето.
И ми казвай лъжите докрая.
Не с мартини лекувам сърцето си.
Но е цяло. (Съшито и здраво.)

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-17
прочитания: 104
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46666
   Съобщения: 193631
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70139
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755