СКЪРЦАЩА ДУША

По стълбите на скърцащата ми душа,

изкачвам се ... смълчано изтъкана,

отблъсквам непознати сетива,

дали греша ... или избегнах рана.

На перилата нежно се опирам,

загубила съм бързия си ход,

илюзията, че вечно ще ме има,

превърна се в изчезнал, сляп Кивот.

Вървя нагоре ... с бавни крачки влача,

победите и болките и страховете,

на сетното стъпало спирам прималяла,

усещам ... във лицето ветровете.

Усещам лъч ... изгрял е от фантазия,

пълзи, изплитайки в косите ми пътеки,

съблича ме ... до голо закърняла

и храни чувствата с фалшиви силуети.

И някой ми говори с глас излъскан,

и увещава ме от себе си да бягам,

със вещерски усилия ... насъсквам,

защитниците на душата впрягам.

И спряла ... на последното стъпало,

достигнала ... ядрото на душата,

не ме е страх от новото начало,

разбивам с поглед вечни сетивата...

По стълбите на скърцащата ми душа,

откривах всеки ден безжалостно изстинал,

завихрях догми ... птици без крила,

и чаках себе си в живота не отминал.

17.06.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf