Огледален образ
наполовина блед,
наполовина тъмен,
въпросително гледа
в мен,
с полуусмивка
иронична леко
разкривена...
Риторика в ъгъла
плахо се промъква
с равносметка
за отминал ден...
Надежда съблечена
смело поглежда
вярна на мен
и ме задържа
в противоположен
оптимистичен ъгъл,
от любов към мен!..