Ще чакам

Питаш ме защо така те гледам,

кажи ми просто как да спра,

то по-силно е от мен и отдавна съм му в плен...

Едва ли някога ще кажа,

че обичам те наглас, но там вътре го повтарям,

всеки ден и всеки час...

Навярно ти за друг в момента плачеш,

навярно ти за другиго гориш,

и липсва ти дори когато, нощем спиш,

но знай, когато казва ти че те обича,

това обичам те, е мое,

но все още вътре в мен стой....

Но може и при теб да няма никой,

ти все още чакаш своят принц,

кажи, и ти ли си в света на немите,

кажи, и теб ли те боли,

ах, колко лесно може да е всичко, мила просто говори....

Но, до тогава аз ще бъда сянката,

и разпнат там на своят кръст,

кръвта ми ще целува залеза,

с надеждата че следващият път, ще видиш ти пироните по дланите,

и че сърцео ми е вече буца пръст.

За бога мила говори, защото аз, не мога...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf