Небосклон

Допир, усет, топлина, мрак и злобна тъмнина.

Целувка, сигурност и рай, нощ, и мъки до безкрай.

Люби, тачи и милее но скоро пак ще онемее.

Прегръдка, чувство, суета, загубена една мечта.

Поглед ангелски, неволен, дяволът останал е доволен.

Глас нежен, фин, прекрасен, смисъл, вижда се неясен.

Коси гъсти, преплетени в наслада но чака лоша изненада.

Тялото и снажно, издължено, но чувства тя смирено.

Пламък, огън и пожар а от чувствата и става жар.

Тлее тя, изстива бавно, любовта загубила се плавно.

Чака косвена искрица, да пламне буйната игрица.

Но погледът му, тъй искрящ, последвал камък нетуптящ.

Острието я дели на две, разкъсва чак и синьото небе.

Реже то на две небето, и луната плува във морето.

Слънце пада от високо, дави се, потъва на дълбоко.

Веч увил е студ сърцата, давят двама се във падината.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf