Небосклон
Допир, усет, топлина, мрак и злобна тъмнина. Целувка, сигурност и рай, нощ, и мъки до безкрай. Люби, тачи и милее но скоро пак ще онемее. Прегръдка, чувство, суета, загубена една мечта. Поглед ангелски, неволен, дяволът останал е доволен. Глас нежен, фин, прекрасен, смисъл, вижда се неясен. Коси гъсти, преплетени в наслада но чака лоша изненада. Тялото и снажно, издължено, но чувства тя смирено. Пламък, огън и пожар а от чувствата и става жар. Тлее тя, изстива бавно, любовта загубила се плавно. Чака косвена искрица, да пламне буйната игрица. Но погледът му, тъй искрящ, последвал камък нетуптящ. Острието я дели на две, разкъсва чак и синьото небе. Реже то на две небето, и луната плува във морето. Слънце пада от високо, дави се, потъва на дълбоко. Веч увил е студ сърцата, давят двама се във падината.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Pet_crematory
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-17
прочитания: 40
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|