|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Носталгия
Мъничко сълзи,
прашинки смях,
разнесени от полъха на времето -
това ли бяхме?
Огледало с две лица -
в едното падаха листа,
а в другото земята се тресеше
и аз бях ти, и ти в мен беше
...но останахме сами...
Удряхме се с любов,
чупехме, деряхме
по стъклата на душите си,
вътрешно крещяхме,
а отвън въздишахме
по неизживените мечти...
Удавяхме се за момент
в безвремието -
и там преобразени,
оставяхме идеите да препускат..
За да ги застреляме накрая,
както опитни ловци горските елени,
непривикнали към пушката...
ранихме ги...
убихме ги...
Така трябваше, нали?
За да не потънем, избрахме болката...
нека да боли...
за да останем...
Аз...и...Ти...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bluedesi
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-18
прочитания: 81
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7720
Автори: 2101
Произведения: 48603
Съобщения: 212228
Лексикони: 2290
Коментари: 73171
SMS-и: 806
Снимки: 4939
|
|
|
|
|
|
|
|
|
