В теб покълнах...
Породено от „Веднъж те зърнах и...недоживях...” на tarapo Предполагам, че няма да ми се разсърдиш, приятелю, че взаимствах първия ред, макар и леко видоизменен?:) Попи ме във очите си и скри ме. От хорска завист преболял. Намери ме сама. Откри ме. За себе си, за мен и за света. Понякога бодях ти като трънче в очите, от будуване примрял. А друг път като светъл лъч бе усмивката ми с ирис изсветлял. Попи ме. В тебе аз покълнах. На топло свих се и замрях. Със поглед нежен те обгърнах. Завих те кротко. Ослепях...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Shy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-18
прочитания: 149
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
