За Истината и Любовта

Истината - гола! По сандали...
Както беше гола любовта ми.
Лъсна след последните скандали.
Непокрито място не остана.
Не остана място... неизречено.
Кьорав, глух дори ще си завидят -
грозна е, когато е съблечена.
Да не чуят, нито да я видят.
А е крива, изрод, с две лица,
цялата във сенки, синини.
И е имала по две сърца,
две земи, небета и луни...
Тъй стоеше свита по средата.
Всеки искаше да я наметне,
да й скрие с фалша срамотата.
От лъжи прическа да й спретне.
Да я мамне близо покрай себе си,
да й метне камъка - вина.

Накрая Истината се обеси.
А след нея... Любовта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf