Чуждо присъствие... Шумове... идващи от тъмнината. Усещам стъпките... Наблизо са... Какво си мислиш? Сигурно, че ме е страх?!? Убивам чувствата към теб, а душите им превръщам в Демони. Бягам надалеч. Хиксвам... Тези игрички не ми харесват. Демон и Ангел... докрай... Избирам и соча. Захаросани чувства с рецепта... любов. Хубаво! И аз ги изпитвам по много. Но душата ми вече не е само памук, че да я предавам безсрамно. Сигурно си мислиш, че не намирам покой? Прогледнах за миг... стана ми ясно... направо... Част по част... каквото събрах... го прибирам и тръгвам нататък... Бесове... не ме превземайте! Чувства към теб... Хиксвам. Право напред. СТОП! Спирам да мисля за теб. Има начин. Разбира се... има... Игричките мразя, а те като нищо... изтриват те.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------