Когато се чувстваш
като цвете,
което не знае
защо е поникнало
между камъните
на един враждебен свят,
някъде на ветровития склон
на времето,
капят маските
на облаците,
разтопени от горещите целувки
на карнавални шепоти
и жаждата ти се дави
в една последна капка роса.
Играеш роля,
която не ти отива
и някак оголяла
е капризната ти душа.
Смъква се робата
на едно отесняло минало.
Прецъфтявай бързо.
Вятърът чака
узрелите ти семена.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-06-18
прочитания: 99
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54644
   Съобщения: 255514
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86198
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644