|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Вечност. Ти!
Ти си вечната усмивка
Скрита в тъжната душа.
Ти си сетната завивка
Пред ръката на смъртта.
Ала днес, не се страхувах
И макар да бе далече,
Тази нощ, те нарисувах
Със луна, звезди и вечер.
Ти си цвете във бодила
На животът ми проклет,
Ти си силата, родила
Този стих. Не съм поет!
Ти си вечност, моя мила
Аз не бих живял и миг,
Ако спреш - Би ме убила
Без да чуеш, сетен вик!
Ти си моята съдба,
Сълза която начертава
Моят път. И си следа
Която винаги остава!
Просто ти. И друго няма
В този свят, във таз Вселена
Нека казват, че съм сляп..и ням
Когато си до мене...
Ти. ,...............
И аз ще се усмихвам
Пред ръката на смъртта.
Пада мрак. Очите искат
Пак да видят... Любовта!
посветено на D. Q.
I.M.?.I.M. - B.U.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-19
прочитания: 241
точки: 55 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48846
Съобщения: 213838
Лексикони: 2299
Коментари: 73628
SMS-и: 806
Снимки: 4947
|
|
|
|
|
|
|
|
|
