Ти избра...

Махам се. Оставям те назад.
Спомен, недостоен да се връща.
Теб и всичко в твоя, моя град.
Твоя дом... Самотната ти къща.

Исках да узная за причините.
Рових в томове, анализирах -
можеш ли все още да обичаш?
Искаше ми се да те разбирах.

Оправдаваш се, но ме подмамваш.
"Пленник съм на призрачното минало.
Самец съм от толкова отдавна.
И не помня обич да е имало.

Тежък бе животът ми, но... случи се.
Майка им отнех. Останах сам.
После беше трудно и научих се
без любов. На теб какво да дам?"...

Махам се. Със моите си призраци.
И от тях най-жив е любовта.
Исках просто обич. Да обичам...
Ти избра света на самота.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-19
прочитания: 139
точки: 48 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46552
   Съобщения: 227830
   Лексикони: 2106
   Коментари: 69735
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739