Време е...

Когато не съзра в очите на началото ни, пламъка.
Когато се покрие с остри бръчки загатката в усмивката ти отпреди.
Когато и целувката ни стане кратка, някак си...по навик.
Когато, не ме жадуваш вечер и сам, без мен в съня се потопиш.
Когато, и за риба сам отидеш, а оставиш мисълта за мене вкъщи.
А после продължим отново, от инерция, да се надлъгваме.
То значи, тя /забравих как й беше имато/, отдавна не е същата.
И е вече време...да си тръгна...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf