Пак убих. И не моля за прошка.

Не очаквам да ме разбереш.
Никога не си успявал.
Не си и опитвал.
Няма да ме принудиш да призная!
(Не съм виновна и това добре го знаеш!)
Няма да изпитвам угризения на съвестта.
Просто защото и друг път съм убивала.
Този път беше върхът.
Убих всичко у теб.
И последната частица надежда
пак да ми простиш.
И да ме приютиш.
Не, ще се скитам.
Не мога да обещая да не раня друг.
Такава съм.
Красива, но с бодли.
Не мога да кажа, че няма да боли.
Защото ще излъжа.
Оставям след себе си разрушение.
Предизвиквам земетресение.
Нямам следи.
Само стъпките ми личат по дълбоките рани.
Не можеш да ме задържиш.
Тръгвам си.
Завинаги от тук. От теб.
Пусни ме,
аз съм птица без криле.
Безсмъртна съм. И вечна.
Примамливо червена.
Аз съм Любовта.
А Разумът си ти.
Забрави...
да се срещнем някога
пак аз и ти.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Merlion
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-19
прочитания: 107
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45338
   Съобщения: 239760
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67368
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653