|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На тръгване
О, как ми дожаля сега за теб!
Все пак, до скоро... Още те обичам...
Обичам те... от месеци наред.
Съвсем на луда даже заприличах...
Не ти ли казах - ще си тръгна първа,
със гордата осанка на Царица.
От хиляди "Върви си", тя е мъртва
и мъртво е небето й в зениците.
Че колко пъти ме прогонва с трясък?
Чак бравите оставаха в ръцете ти.
И камъни превръщаше на пясък.
А после ме замери със сърцето си.
Защото, себе си, не мене мразеше,
защото твоя - пак оставах ничия,
защото не можа да ме запазиш.
И главно - не можа да ме обичаш.
За да долея чашата, се върнах
със болка и със сляпото търпение.
И знаех - върнах се, за да си тръгна.
Като присъствала на потребение!
Свободна съм, победата нарамила
и стъпките си ще изпепеля.
Дали съм още прясно незабравила
но щом си тръгнах, ти ми дожаля.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 155
точки: 57 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 36 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204742
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
|
|
|
|
|
|
