О, как ми дожаля сега за теб!
Все пак, до скоро... Още те обичам...
Обичам те... от месеци наред.
Съвсем на луда даже заприличах...

Не ти ли казах - ще си тръгна първа,
със гордата осанка на Царица.
От хиляди "Върви си", тя е мъртва
и мъртво е небето й в зениците.

Че колко пъти ме прогонва с трясък?
Чак бравите оставаха в ръцете ти.
И камъни превръщаше на пясък.
А после ме замери със сърцето си.

Защото, себе си, не мене мразеше,
защото твоя - пак оставах ничия,
защото не можа да ме запазиш.
И главно - не можа да ме обичаш.

За да долея чашата, се върнах
със болка и със сляпото търпение.
И знаех - върнах се, за да си тръгна.
Като присъствала на потребение!

Свободна съм, победата нарамила
и стъпките си ще изпепеля.
Дали съм още прясно незабравила
но щом си тръгнах, ти ми дожаля.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 174
точки: 59 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 36 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54644
   Съобщения: 255514
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86198
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644