КАТО ШЕПОТ...

* * *

Тази нощ небето засиЯ,

сякаш сляха се звездите,

избухваха над мен, като заря,

сетне се посипваха в очите...

А аз вървя по мокрия асфалт,

през тихия - самотен град,

а стълбовете, сиви до... кобалт,

в колони, като за парад.

Сърцето ми звънеше, като струна,

под напора на вятъра студен,

прегърна ме - превърна се, щом ме целуна

в смъсълът на сивия ми ден...

Вървя замаян, влюбен под луната,

сам съм в приказната нощ,

локвите танцуват под краката ми

и пръскат из душата ми... разкош...

А лампите над мене, вяло,

сипят с шепи звезден прах,

а ти си в мен, тъй приказна и бяла...

Нежна...

Като шепот на монах...

* * *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf