След опиянението...

Предадох се,
една идея се превърна в дим
и вятърът с повея си
я отнесе из простора си незрим...
Мъката донесе
на зимата окъсаните клони,
но с жестове любезни и поклони
ме прие светът и каза:
"Добре дошла, недей да се наказваш!
Ще мине време, във всичко има смисъл!"

Е, да, но само аз ли знам защо и как боли,
какво предадох, какво убих със мисъл,
в какво се влюбих и какво унищожих?
Само аз ли осъзнавам... този стих???...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: bluedesi
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 66
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7549
   Автори: 2038
   Произведения: 45828
   Съобщения: 198887
   Лексикони: 2047
   Коментари: 68425
   SMS-и: 799
   Снимки: 4691