Недей така да гледаш моите очи.
Безсмилено е. В тях е сивота.
Не мога да обичам, разбери.
Във мене тлее само празнота.

Недей! Пусни студената ръка.
Тя отдавна никого не гали.
Във мене няма топлина,
искрицата не можеш да запалиш.

Дори не се опитвай да целуваш
изстиналите вледенени устни.
Ледовете няма как да се отпуснат.
Всички други устни са ми чужди.

По-добре сега си тръгвай.
Безсмислено е да оставаш още.
За сбогом ти не ме прегръщай.
Не ще сънувам тебе нощем.

Звездите вече спри да сваляш.
За мен отдавна някой ги свали.
После най-жестокото направи -
сърцето ми на две парчета раздели.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 283
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54644
   Съобщения: 255514
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86198
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644

*Разделено Сърце*

Разделено Сърце