|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Под дъжда, който пие от роклята грях
Обичам да те слушам.Преваляваш. Докосваш съненои отмаляло.Но нас ни няма помежду си,защото е валяло?!Не, не… защото няма дъх от запознатост…Възвърнато, отворено и свое, в пътечки, криволичещи в пространството на мисълта, без време времето пресели се по белите полета, през стиха от път, по който са вървели влакове,преди да си изтрият релсите от чакане.Обагрени трептенияса очертали малки точкина рокля за вечеря.В крайпътен ресторант,без светлини.Ръката ти ще ми придърпа столаи ще налее глътка вино,последната реколта от мълчания.Бездомни звуци плахо ще вселят докосване,
наситено до бяло.Пътуване ще се завръща бавнои ще върви по блус, заситенои недостатъчно от жажда.Луната ще изплува в билото,а после тихо ще се изтече в дъжда,ще ми отмие роклята из локвите.Ще заблестят от гряхи някоя мечта ще се всели в желанието.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: inamay
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 77
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7742
Автори: 2105
Произведения: 48939
Съобщения: 209226
Лексикони: 2302
Коментари: 73731
SMS-и: 809
Снимки: 4936
|
|
|
|
|
|
|
|
|
