|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Ослепяла любов (Ако знаех...)
Аз съм стояла в ръцете ти,
без да знам, че от тях се изпада.
И когато целувах небето ти,
и когато броях звездопада,
кой да каже, че стават на минало,
кой да каже, че всичко изчезва?
И когато ми шепна пресипнало,
ако знаех, че има надежда,
щях да правя от думи-рапани
триста кули, та в тях да го скрия –
блещукащо късче от рани,
много обич и малко магия.
И щях да отворя очите си –
да прогледна света ти отгоре.
Без да мисля наивно, че ти си
много нещо на мене подобен,
Щях да търся следите обичане
и да ровя след дюните мисли...
Но обичта ми е сляпо момиче.
И да прогледне май всъщност не иска.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: phibi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 90
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48846
Съобщения: 213838
Лексикони: 2299
Коментари: 73628
SMS-и: 806
Снимки: 4947
|
|
|
|
|
|
|
|
|
