ВЪЗТОРЖЕНО ОТДАВАНЕ

Застанала пред слънцето,
посрещаш изгрева му ти.
Лъчите му за теб извират,
в мига сърцето ми усети.

Остави сенките на мрака
да се разтапят в светлина.
Ще ти дойда като песен,
чиято тема е любовта.

Отпрати далеч тъгата,
да я забравят твоите очи.
В душата ми вълшебна,
с мечтите си се потопи.

Приеми с надежда ръката,
която живота ще промени.
До сливането наше пътя,
остава с теб да извървим.

Отдай ми се с възторга
на птица открила свобода.
Бъди разцъфналата роза -
най-щастливата жена.

Като море от бисери,
обичта ми ще те залива
и няма край да има
тази приказка красива.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Pobeditel
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 111
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45998
   Съобщения: 204742
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4700