|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Но аз не те попитах...
Попита ме, дали не търся принца на бял кон,
Да ме спаси от мрачната висока кула?
Отвърнах ти, на втория етаж с малък балкон,
живее не принцеса... а девойка сладкодумна.
Попита ме, дали трудно се печели моето сърце?
Мога ли поне малка частица от него да ти дам?
Отвърнах ти, с нежен поглед мое мило момче...
ти отдавна превзел си моят храм.
Попита ме, дали може ти да си този,
който да ме направи най-щастлива?
Отвърнах ти, че винаги в сърцето си ще те нося.
Моя, единствена любов... неповторима!
Но аз не те попитах...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: datska
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 288
точки: 68 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204742
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
|
|
|
|
|
|
