Полет

Нежна камбана
в душата звъни.
Слънчеви зайчета
скачат в очите.
"Животът красив е!" -
сърцето тупти.
Крилете залепям
и литвам в мечтите.

Вятърът роши косите.
Шепти,
приказка нежна
за блян несънуван.
Приемам мечтите,
изтривам сълзи,
с мислите трудни
аз се сбогувам.

Духът се понася
към светла звезда,
изгряла красиво
там в небосвода.
Превръща се в таен копнеж,
във искра,
примамва ме с обич,
с нов пулс към живота.
=================
Бяла съм птица, с ефирни крила!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tanq_mezeva
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 112
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46748
   Съобщения: 197698
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70364
   SMS-и: 803
   Снимки: 4760