С(ъс) пълнолунието...

През луната преминава цигареният дим.

Тя отново е пълна, наред звезди, така омайни,

светът пред нея малък е, необратим,

а мислите бягат ли бягат по стените на облаците, все така потайни.

И листите отново в стихове превръщам

и сън не ме лови във този час.

Тайните си пред луната мъничка разгръщам,

лист по лист, пред догарящият фас.

С помощта на вятъра търся логичното, скрито във простото,

с(ъс) времето боря се, но сякаш връща ме то назад в безкрайността

и все попадам в(ъв) края на нищото,

търсейки себе си сменям посоките - дали съм права или пак греша...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf