Казват, че човешко е да се греши. Защо тогава нечовешки ни боли? Нима когато някой нараним и ний все трябва да скърбим.
Защо за чужди болки плачем? Имаме ли избор друг обаче? Забождам острието в чуждите гърди а моето сърце, по-силно боли.
Въпроси хиляди, а отговори кой ти дава? Замисляме се винаги тогава, когато сърцето боли... не престава. А ние въпроси задаваме... друго какво ни остава?