ПРИ МЕН

По Uriah Heap

На Аnita

При мен дойде в
една самотна сутрин,
в късното съботно утро...
Косите и дълги и черни,
от морската пяна родени,
се сливаха с танца на вятъра
в средата на зимата...

Гласът й, по-топъл
от нежния дъх на земята,
в прегръдка ефирна
притихна унесен.
Къдрица немирна опари челото,
а после в мечтите понесена
с нежност, която отпуска сърцето,
разстели за обич небето.

Килим от цветя нарисува,
преметна го в горска дъбрава.
И звуците там я милуват,
потъва в безкрайна наслада.

При мен дойде в
една самотна сутрин,
в късното съботно утро...
Очите й бистри, зелени,
най-пъстрите в този живот,
сипнаха жар и възкръсна във мене
тази дочакана луда любов...

Ръцете й, с обич
и вяра искряща препълнени,
своята светла, безкрайна
нега ми даряваха.
Потръпваха ласкави, в тъмното,
а после не спряха с омайна
надежда почти до съмнало -
моите, топлите, покоряваха.

Усмивката й, разкошната, бисерна,
сля се с устни горещи, копнеещи.
Прекрасна любима, ти слиса ме.
В късното съботно утро – на свещи!

При мен дойде..
Добре си дошла...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf