бримки в душата ми

Погледнах пак назад...

- окъсани се стелеха копнежите.

По неизвървяните ми пътища

скрибуцаше дъхът,

а подир него и светът ми тътреше.

Окаляните преспи на надеждите,

съсипаните кули на стремежите

въргаляха се в минало,

оръфано от зъбите на хищници...

Погледнах пак назад...

и вече знаех,

че всеки поглед бримка пуска във душата ми,

да съшивам уморих се...

... стига ръкоделие...

... ... ...

Очите, топло кадифе,

погледът, все още - невинен като на дете,

от своята тъга си взе, /престори се, че сила е/

сбогува се с гледката и отпътува.

Отпътува там - напред,

където зад ъглите,

неонови крещяха с блясък

витрините на нови, непознати светове.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf