Поезиятя ми

Вчера казаха ми - пиша аз банално
старомодни стиховете ми били са.
Какво да кажа, на човек забравил
че света и той по старому си диша.

И слънцето както преди години
по старому дори и днес изгрява.
И хората не са се променили,
от чужда болка щастие изпитват.

И любовта както преди години
на кръст разпъва, и така горчи.
Макар и времето да е продажно
могло било и Жулиета да роди.

Замълчах си, нямам думи скрити,
за човек, дори живота си отрекъл.
Банална нека днес е любовта ми,
но жива съм, във нея щом изгарям.

20. 06. 2008

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf