разпилявам те

Разкъсвам спомена на хиляди парчета, разкъсвам го и го разпилявам, качила се на най-високата си кула, от онези, въображаемите /помниш ли, нашите/, където с тебе бягахме и се любехме ...

Разкъсвам го, в ритъма звучащ около мене, напомнящ, че животът е динамика, движение, любов и зов...

Ритъм във вените ми влива се и писък на чайки и клавиши на пиано, и симбиоза... някаква смесица на стилове и някакъв чужд език, който не разбирам, в някакъв странен синхрон звучат и се вливат в мен, ей така без да ги разбирам, просто се сливам с музиката, а тя ражда в мен жажда за живот... жажда за ново начало...

Разпилявам в такт своя спомен, разпилявам те, пръскам парче по парче всеки малък детайл, а вятърът жадно отвява ги надалече, надалече от мен... ето пак - repete... пак този плисък, пак чайките и клавишите на черно-бяло пиано и онзи рап, неразбираемият... в който може би всяка дума е любов и зов...

А аз на тази кула, най-високата /от нашите, помниш ли/ разпилявам себе си и тебе, нищичко не оставам, всичко вятърът отвява, вече дори не виждам парченцата, вече не чувствам и болката, дори вече не ми липсват... парченцата - детайли. Простих се със спомена, простих се със тебе и на себе си простих, за това, че те имах ...

Отнеси ги ветре, надалече и никога не ги връщай при мене. Брули сега душата осиротяла в такта на тази музика, в такт със тази динамика... Ще постоя сама, но не самотна на кулата висока, ще поговоря с нощта, а песента отново ще се повтаря...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf