сламено боса
Сега калдъръмено бяла, стъпвам в черно бялата лента ... Чувам чук на ковач, отдалече развява се бяла забрадка. Тича малко дете, след него фусти развява млада девойка. Герест се перчи ерген, суче мустак, а насреща му булка. Тъпан някъде глухо се чува, тропот на конски копита. Вик, смях, шепот и екот ... румена, бяла, коси разпиляла, сламено боса, свенлива мома снага кат фиданка извива ... вик, смях, шепот ... млад, загорял, жаден хайдутин, пояс развива и се увива о своята мома румена, бяла, коси разпиляла, сламено боса ... А навън конски копита ... и тъпан глухо се чува ... и чук на ковач и детски плач ... глухо някъде животът тече си. Сега калдъръмено бяло, стъпвам по черно бялата лента ... И още чувам, вик, смях, шепот ... а тя - сламено боса ...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: R_A_Y_A
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-20
прочитания: 70
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|