сламено боса

Сега калдъръмено бяла, стъпвам в черно бялата лента ...

Чувам чук на ковач, отдалече развява се бяла забрадка.

Тича малко дете, след него фусти развява млада девойка.

Герест се перчи ерген, суче мустак, а насреща му булка.

Тъпан някъде глухо се чува, тропот на конски копита.

Вик, смях, шепот и екот ... румена, бяла, коси разпиляла,

сламено боса, свенлива мома снага кат фиданка извива ...

вик, смях, шепот ... млад, загорял, жаден хайдутин,

пояс развива и се увива о своята мома румена, бяла,

коси разпиляла, сламено боса ...

А навън конски копита ... и тъпан глухо се чува ...

и чук на ковач и детски плач ... глухо някъде животът тече си.

Сега калдъръмено бяло, стъпвам по черно бялата лента ...

И още чувам, вик, смях, шепот ... а тя - сламено боса ...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf