Нощта наднича в пазвата ми лудо,
и къпе се във нейната печал,
а нямо е поредното ми утро,
навън е светло, дъжд е навалял...
И мамещо лъчите ме прегръщат,
росата бисерни сълзи реди,
и слънцето към мене се извръща
да стопли твоите следи...
Умората във погледа увисва,
надвесена над мислите стои,
проточена към нищото въздиша
и пита ме къде си ти?...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Shy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-21
прочитания: 149
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54650
   Съобщения: 255684
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86208
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643