Оцеляла изповед

Небето ми, когато се сниши до бездна
и тръгне тъмната черта да ме зачерква -
тогава ще броя и меря. Няма да е лесно,
но себе си ще изповядам като в черква.
За начина нелек, по който оцелявах,
и как, и със какво, и докъде му плащах,
и колко струваше едно "Не се продавам!" -
ще си намерят точната цена и място.
Очите ми до този час обърнати навънка,
ще се вторачат с мрачна упоритост
във критото ми "аз" в мембрана тънка,
отказало дори и намек за двуличност.
Защото трябваше да оцелее без търговци,
да се опази в мелницата по човешки чисто -
умираше стотици пъти - и пряко, и преносно,
и пак възкръсваше по-живо и от смисъл.
Не се предадох... нищо, че ми беше трудно -
едни очи оставах в края на тълпата.
Не молих и не хленчих, и не се преструвах,
и щедри дарове не просих от съдбата.
Къде от камък бях, къде от мека глина,
но оцелявах някак си, без суета живях
и рядко си прощавах, и другите подминах
със прошката, която така и не разбрах.
Почти не сторих грях и съществувах просто,
и само Бога на доброто приемах по инстинкт...
Аз бях на този свят за кратко и на гости,
и с оцеляване за всеки ден живот платих.

20.06.08
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-21
прочитания: 97
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7739
   Автори: 2105
   Произведения: 48895
   Съобщения: 208367
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73693
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960