Сезонна любов

И ето пак лятото си заминава,
отлита и със него любовта.
Есента настъпва, ронят се листата - сякаш
моята сълза.
По улиците в сънищата мои
само тишина. Каде си обич моя,
защо замина без да кажеш думичка една.
Идва страшна зима, преспи крача - търся те,
каде те има.
Трперя - студът злобно ме прегръща,
няма го - замина без да каже: сбогом, мила моя и любима.
В миг аз падам на зимната постеля,
оставам, очите си затварям.
Може би там горе аз ще те намеря.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf