Елора Джоунс
Роман
Имението "Феникс" остана в миналото.
Не след дълго Елора и Емина пристигнаха на пристанище "Белият кит", където се качиха на кораба "Сидни", който щеше да ги отведе в Париж.
Лейди Елора се радваше, че Емина се бе съгласила да тръгне с нея.
Малко по късно, двете госпожици отидоха в трапезарията, където обядваха.
Пътуването им тепърва започваше.
Слънцето залязваше.
Огнените му лъчи докосваха всичко: дърветата, облаците, морето, кораба...
Същата вечер, отивайки към каютата, Елора проведе странен разговор.
- Лейди Джоунс?
От мрака, сякаш от нищото, изскочи дребен човек, с гърбица и превръзка на окото.
Досега Елора не бе виждала такъв човек... страшен... гледайки я втренчено с едното си око...
- Да, аз съм.
А може би не трябваше да казва коя е?!
- Името ми е Уилър. Ще бъда ваш слуга докато стигнете в Париж, а ако пожелаете и след това!
Какво безобразие!
През това време, някъде в Париж...
- Джо, изпратих й толкова много писма, а тя не отговори на нито едно! Дали ме е забравила? Дали ме обича още?
- Ерик, приятелю, напиши й още едно писмо. Опиши й какво чувстваш! Ревност... Гняв... Омраза... Любов...
Господин Уест така и направи...
На другия ден, на борда на "Сидни"...
Елора искаше снощният разговор с този... Уилър, да беше сън!
Тази вечер щеше да има бал.
Уилър не пропусна възможността да го напомни на младата Джоунс, която първоначално мислеше да не ходи, но Емина я разубеди.
Балът беше започнал.
Елора и Емина влязоха в залата.
Мирис на ароматни цветя обгърна гостите.
Госпожица Джоунс седна на един стол, далеч от всички, и се унесе в спомени...
Спомени за баловете, които правеше в бащиното си имение.
Баловете с Ерик...
- Жаклин? Жаклин Уилсън?
- О, не сър! Елора Джоунс! - отвърна смутено и малко ядосано красавицата.
- Простете милейди! Името ми е Рик Ричардсън...
Цяла вечер двамата си говорели.
Рик й разказал как е станал търговец на коне, а тя му разказала всичко, което беше преживяла.
- Значи, отивате в Париж, за да намерите... Ерик... и да се запознаете с баба си и дядо си?
Госпожица Джоунс се надяваше да са във Франция и да искат да я видят. Надяваше се и да открие своя любим.
На другия ден мис Джоунс разбра, че Рик скоро щеше да слиза.
Тя не бе страхлива, но начинът по който Уилър я гледаше...
Господин Ричардсън разбра за тревогите й, и когато стигнаха в Париж, той я покани в своя дом.
Лейди Джоунс прие, защото знаеше, че господин Ричардсън щеше да й помогне.
Тя бе поела по път, по който вече бе минала веднъж...
