Елора Джоунс
Роман
Гробището тънеше в тишина и покой.
После, сред гъстите дървета, се появи женска фигура, обгърната в синя рокля, но толкова тъмна, че сякаш беше една от сенките на нощта.
Придвижваше се безшумно и липсата на какъвто и да било звук би накарало всеки, който я е мярнал за миг, да си помисли, че така му се е сторило.
Жената стоеше до един гроб, все така безшумно.
Дамата коленичи пред надгробния камък, пред който стоеше и прокара пръсти по гравираните върху камъка букви.
Сякаш се чудеше защо изобщо е дошла...
За да разчупи леда на мълчанието, дамата се изправи и се завъртя бавно на място...
- Харесва ли ти роклята ми? Не е зле, нали? - попита тя. - Доста съм се променила, нали? И изобщо не съм такава каквато си мислела, че ще стана, нали?
Дамата замълча за известно време, сякаш не знаеше какво да каже... Най - накрая отрони:
- Съжалявам... Трябваше да дойда по рано и да поговоря с теб!
Жената отстъпи крачка назад и сложи ръка на сърцето си.
- Искаш ли да ти разкажа моята история?
После пристъпи напред и продължи:
- Ако някой ти е казал, че съм жена, без каквито и да е грижи на този свят... те е излъгал! Моята история е разказ за мъка и съжаление, за копнеж и съкрушено сърце, за гняв и предателство. Всичко това изживяно в рамките на няколко месеца, почти една година.
Върнах се у дома, защото тук ми е мястото! Тук съм родена и тук ще умра!
Ерик ли? Ами... той е със съпругата си някъде във Франция! Той е един предател и лъжец! Мразя го!
След тези думи, Елора замълча, сякаш съжаляваше, че ги е казала.
- Не го мразя ли? - възкликна тя. - Нима искаш да кажеш,че го обичам?
Последва кратко мълчание.
Елора много добре знаеше,че го обича!
Какво търсеше на това страшно гробище сама ли?
Тук, бе погребана Саманта Джоунс.
Елора се бе върнала, за да посети гроба на майка си.
Изпитваше огромна нужда да се прибере у дома и да й разкаже всичко, което и се беше случило.
Така и направи...
Когато се върна в бащиното си имение, всичко тръгнало по старо му: животът в имението; сър Майкъл Джоунс отново започнал да пътува, но не за толкова дълго време.
А Елора?
Тя дълго, много дълго време тъжала за своя любим...
А Ерик?
Той също много дълго време тъжал за своята любима!
Пишел й писма, но на нито едно от тях не получил отговор!
Защо?
Защо не отговаряше на писмата му?
Дали защото не искаше?
Или може би нещата бяха съвсем различни от тези, които господин Уест си мислеше?!
Дали госпожица Джоунс бе научила тайната, която той така отчаяно криеше от нея и още по отчаяно искаше да й каже?
Това ли бе причината тя да не отговари на нито едно негово писмо?
Обичаше ли го още?
Или го мразеше?
Дали красавицата от графство Силвър щеше да поиска да се види с него?
Или още преди да бе стъпил на прага на входната врата на имението "Синия залив", господарката щеше да нареди да го изхвърлят?
Беше ли изхвърлила Елора Джоунс от живота си Ерик Уест?
Куп въпроси се въртяха в главата на младия кавалер и на нито един той нямаше отговор!
Но искаше да получи!
След година мълчание, Ерик Уест се завърна у дома...
