Думи

Думи

Разграждащи в себе си

Всяка необходимост

Изгреви

Изтриващи отново

Светлината на деня.

Прашен път без камъни

Със или без коловоз

Ограда отляво, която свършва

и започва в невъобрзим алгоритъм

в пространствата на всички паяжини

от време

и думи

някои се движи с незнаещ дъх

разклаща и разкъсва тази материя.

този копринен световъртеж

в дух на спомен от липи

на нечие детство, чието

бреме на всяка секунда

дълбае тъжен коловоз по

път на завръщане към

липсата на думи и

паметта на часовника.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf