Дете на думите

Дете на думите, красиво си.

Прачета разпръснати и... усмивката ти.

Чакаш мен? :)

Тогава поспри за минута.

Виж ме, погледни лицето ми - целите сме в рани...

Още можеш да вземеш цветовете на дъгата

завърташ ги - и вече си бял.

Скрий ги за себе си, заключи ги в кутия.

Подай ми ръка, имам нужда от късче топлина.

Твоите очи - прекрасни са, в тях - толкова тихо.

Искам да си до мен, щом аз отворя моите .

Чувството е все едно са те изкормили

и някой е напълнил

празнината

с олово.

А искам да го изтрия.

Почти ме има до теб.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf