... а беше тишина

в безвремието си
останахме безименни
но толкова красиво-истински
в копнежа си за сливане
дори стрелките
сякаш се приспиваха
по допирът ни нежен
а подпряната луна
във теменуженото на нощта
сънуваше
прегръдката на залеза...
и посипваха се рой звезди
над задъханите ни тела

полъх на вятър
чистота
(като звуците на арфа)
под която се препълвахме
до безпаметно разливане
на влюбени ръце
вплетени в разплисканото утро
където в бяло плуваха
две прегърнати мечти...

... а беше тишина
потопена в аромат
от скитащите в мислите
... лъчи

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vanya777
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-23
прочитания: 251
точки: 71 ( виж далите точки )
коментари: 16 ( виж коментарите )
препоръчано от: 42 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46748
   Съобщения: 197698
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70364
   SMS-и: 803
   Снимки: 4760