Помниш ли

Ти помниш ли онези планини,

които се оглеждаха в небето

и вятъра, разказващ за съдби,

превърнали следите си във вечност?

Ти помниш ли, че пихме от дъжда,

а после го затворихме във облак,

че сбирахме в очите светлина,

преди нощта за нея пак да дойде?

Ти помниш ли онези езера,

в които се пречистиха душите ни,

задъханият бяг на пролетта,

преборила сезони да ни стигне?

Навярно си забравил, но ела

и с твойте устни моите докосвай,

отминалите дни и любовта,

в една целувка днес за тебе нося.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf