Ще поискаш ли?

Ако искаш да дойда при теб някой ден
отвори ми вратата да мога да вляза.
ще съм малко объркан и притеснен
ала своите чувства към теб ще ги пазя....

И със роза уханна в едната ръка
ще опитам греха си голям да откупя
не, че няма след всичко аз пак да сгреша,
но поряза ме туй което се счупи...

А от раната, белег докрай ще личи,
аз не ще го прикривам да бъда харесван.
Две морета пенливи са мойте очи,
празна ваза без теб ще ми бъде сърцето.

Ако искаш да дойда, просто кажи.
Намери ме приседнал, там нейде на пътя.
Ще те чакам. А ти свойта ваза търси,
твойта загуба днес ми е кърваво скъпа...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-23
прочитания: 89
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2050
   Произведения: 46547
   Съобщения: 227640
   Лексикони: 2102
   Коментари: 69719
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738