Валдимар ( Глава 17 )
Елора Джоунс
Роман
Последният есенен ден.
Пролетта и лятото бяха отлетели толкова бързо, сякаш никога не бяха идвали...
Валеше.
Капките дъжд се стичаха по прозорците.
Елора бе седнала на канапето в гостната и гледаше сърдитото небе.
Облаците препускаха като диви коне и не позволяваха на слънцето да изгрее.
Госпожица Джоунс си мислеше за толкова много неща...
Хубави и някои не чак толкова хубави.
Мислите й блуждаеха наоколо.
Госпожица Джоунс мислеше за толкова неща, че не усети как чаят, който си сипваше, преля от чашата, разля се на малката стъклена масичка и покапа по бледо червения килим. От масичката покапа и по бялата дантелена рокля, с която господарката на имението бе облечена.
- Трябва да внимавате повече сеньорита! - каза един спокоен мъжки глас. - Когато човек е разсеян, допуска грешки, я някои грешки могат да бъдат фатални. - завърши с усмивка мъжът.
Валдимар.
Споменах го в предишната глава.
Елора погледна в очите му и видя оптимизъм, вяра в благородството и съвършенството на човека, но видя и разочарование от сблъсъка между доброто и злото.
Мъдър човек, трупал опит и знания от целия свят, опознал лицемерието, омразата, лъжата, предателството, любовта... Човек, който можеше да различи истинския човек от фалшивия!
Навън бе завалял сняг.
"Първият зимен ден..." помисли си Елора и една тежка и голяма въздишка се откъсна от гърдите й.
- Често се питам сеньор, какво е любовта?! Дали е предмет, който можем да пипнем или е чувство, което изпитваме към човек, който ценим?!
Елора го погледна, а в очите й се четеше... надежда.
- Сеньорита Джоунс, веднъж един човек ми каза, че любовта е като хамелеона. Мени се постоянно. Веднъж е любов към приятел, друг път е силна и я изпитваш към човек, с който искаш да прекараш... остатъка от живота си... "докато смъртта ви раздели". Това е благословената любов!
Но това чувство, това щастие, рано или късно си отива, и остават белези.
Когато тъгата започне да те разяжда, разбираш, че красивата и истинска любов съществува само в приказките! Там тя е благословия! А в реалния свят е по скоро... проклятие...
Когато си сам, това светло чувство се превръща в тъмна орис, която като черен облак се е надвисила над теб!
Когато срещнеш някого, независимо от това дали е познат или непознат, когато сърцето ти бие лудо за него, разбираш, че пътищата на любовта са се пресекли!
Много творци разказват в произведенията си за голямата, чиста и красива любов, която не може да бъде разрушена дори и след смъртта...
Валдимар погледна в красивите й, замислени и насълзени очи. Той коленичи до нея, хвана ръката й и отрони:
- Любовта, мила моя сеньорита, е изпитание, в което човек трябва да провери себе си! Трябва да се докаже пред света!
След визитата на сеньор Валдимар, Елора не можа да спи цяла нощ.
Мислите й бяха заети само и единствено с него.
Думите му кънтяха в главата й.
Дъхът му все още милваше врата й.
Ласките му все още я докосваха.
Любовта му все още я обгръщаше.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: angeloflove
раздел: Проза -> Повести и Романи
публикувана на: 2008-06-23
прочитания: 55
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
