|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ПРОМЕНЯМ СЕ
ИЗСТИВАМ! КАТО ЛАВАТА, КОЯТО СЕ ОХЛАЖДА
И СВОЕТО СЪРЦЕ ГОРЕЩО СЪС СТУДЕНИНА ОГРАЖДА. ПОМРЪКВАМ! КАТО СЛЪНЦЕТО, ЗАД ОБЛАКА РАЗМИТО, КОЕТО ВСЕ ТЪЙ ТОПЛО Е, АЛА САМО СЕ СКИТА. ПРЕДАВАМ СЕ! КАТО НАДЕЖДАТА, ОСТАНАЛА БЕЗ СИЛА, КОЯТО РАЗПИЛЯВА СЕ ВЪВ НИЩОТО, БЕЗКРИЛА. ЖИВЕЯ! КАТО УТРОТО, КОЕТО СЕ ПОВТАРЯ, ДОДЕТО СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЗАЛЕЗ И ТАКА ДОГАРЯ...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Не знам точно, просто натрапчивото напоследък усещане, че наистина не съм същата, че това променя отношението ми и към нещата от живота, и към хората....
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mimitenedi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-23
прочитания: 181
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8183
Автори: 2266
Произведения: 54650
Съобщения: 255684
Лексикони: 2611
Коментари: 86208
SMS-и: 822
Снимки: 5643
|
|
|
|
|
|
|
|
|
