ОТКЪДЕ МИ Е СИЛАТА...
ТЪРСЯ СМИСЪЛ. И ТЪКМО РЕША, ЧЕ ГО ЗНАМ - ПАК СЕ ВРЪЩАМ ОТДЕТО ПОТЕГЛИХ НАСАМ. ТЪРСЯ ОБИЧ. И ТЪКМО УСЕЩАМ Я ВЕЧЕ - ПРОУМЯВАМ, ЧЕ БЪРКАМ, ЧЕ Е НЕЙДЕ ДАЛЕЧЕ. ТЪРСЯ СИЛА В ОКОЛНИТЕ, В СВОЯ СИ ДЕН, НО РАЗБРАХ, ЧЕ Е ВАЖНО ДА Я ИМАМ ВЪВ МЕН. ТЪРСЯ СМИСЪЛ, И ОБИЧ, И СИЛА - А ТЕ СЕ ОКАЗВАТ В ОЧИТЕ НА МОЙТО ДЕТЕ! А ДЕЦАТА МИ ТРИ СА - ИМАМ СИЛА ГОЛЯМА ЗАТОВА, ЧЕ КЪМ МЕН СЕ ОБРЪЩАТ СЪС "МАМА"...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Усещането, че колкото и безсилна да се чувствам на моменти не работата или нещо друго, а именно децата ми са моята мотивация да продължавам с опитите да се справям с нещата в живота си. Надявам се по-често - успешно!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mimitenedi
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-23
прочитания: 220
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
