Прицелвам се във грешните си мисли...

Накъде? Помръкнаха годините,

след толкова сънувана любов.

Жестоко е, че се разминахме

и само в сънищата е възможно

предчувствията да възтържествуват,

преплетени с несторения грях.

Ти пак ще си заминеш с утрото...

Но в следващия сън ще те очаквам

с протегнати ръце и жадни устни

във тебе ще се сгуша безвъпросна.

Сърцето ти унесено ще слушам,

докато изгревът ни раздели отново...

И се събудя пред вратата на реалното

с горчиво-блудкав вкус във гърлото.

Попил умората от дългото очакване

на следващата среща в тъмното...

Будна съм. Отново и отново

прицелвам се във грешните си мисли.

Оставили ме да играя чужда роля

(за през деня) - приличаща на истина.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf