СЕГА

Да те докосна,

СЕГА...

/протягам ръката си плахо, без да знам как и накъде, но те търся и искам... /

Да те усетя,

СЕГА...

/оставям сетивата на мисълта единствено и се потапям в тебе, без да знам къде си и дали това няма да ме погуби... /

Да поговорим,

СЕГА...

/думите препускат и търсят твоите и повеждат диалог, от онези нашите - мълчаливите, които само ние можем, а иначе, между нас - такава тишина и безмълвие.../

Да те имам,

СЕГА...

/тръпне тялото и душата ми в очакване, без да зная защо... и не питам и не търся отговори, просто се предавам и спирам да се преструвам, че съм силна и че съм те преодоляла и забравила.../

СЕГА те усещам почти.

СЕГА те докоснах почти.

СЕГА те имах... почти...

/ръцете останаха протегнати, тръпнещо тялото плахо се сви, ти не разбра приятелю... аз те исках и сега... и преди... ти не разбра... ето самотно остана пространството... само нежна музика тъжно звучи.../

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf