РОДЕНОТО ОТНЕТО

Събудих се... на изгрева в лъча,

прогледнала сред минали страдания,

подлъгвах се, че няма да сгреша,

ако прегърна мъртвите стенания.

И тялото ми... бясно се смалява,

във мислите убийствено смълчани,

очакващи поредното безбрежие,

от нищото прозрачно приласкани.

И хаоса... ме превзема неотменно,

воюва със реда... във битки сластни,

погребва всяко зрънце вдъхновение

и въздуха е място...тъмно, тясно.

В кошмара бягам, търся опрощение,

за болките, които поощрявам,

за призмата в която съм зазидана,

началото е края... в притежание.

И има истина... изтрита от лъжата,

и има бряг, открит е изначално,

и има спомени живеещи в сърцата

и има бъдеще за грешници венчално.

И има красота... божествено замряла,

и нежност хранеща душата окрилена,

и има път... през моята промяна,

и има вяра във въздишка неродена.

24.06.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf