Белязана

Беляза ме със пръсти,

все още тръпна от спомена

за твоите ръце...

докосването нежно,

събуждащо вулкани страст.

Беляза ме и с устни,

с целувките разпалващи пожар,

изгарящи душата и сърцето.

С очите си изпиваше ме бавно,

изпиваше ме без остатък и до дъно,

като пенливо, старо, буйно вино.

Сега съм късче лед,

облечено от мойто тяло,

безизразни очи които гледат вяло,

копнеещи за твоя допир

и за твоята любов.

И пусто е като в пустиня,

мъртво е сърцето... посечено

от някога горещите ръце,

опожарено от твоите целувки

и пепел е...

оставих я на вятъра да я отнесе...

че ти любов не искаш,

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf